Събуждам се, рано е, мразя го, искам го, а го няма.
Мисля как да зарежа теб и усещам, че не ми стига въздух. Времето ме притиска, а
отдавна сърцето ми бие за друг. Обичаш ме, вярваш ми, но няма смисъл.. краят е
близо последствията от него също. Кучка крещи вътрешния ме глас, който направо
ме подлудява. Не аз, а любовта е кучка, тя се появява, изчезва и оставя след
себе си болка. Привидно спокойна съм, но ми се плаче. Спомени, радост, болка...
лъжа. Връщам се при теб, гаснеща в ръцете ти... пуша и вече плача. Пускам си музика, която предполага се да ме
развесели и успява. Усмихвам се.. тегля една на всичко и влизам да се къпя.
Променена съм мисля си, но това добре ли е или не. Сещам се за него и изпитвам
лека възбуда. Той знаеше как да ме накара да избягам от мислите си, но
всъщтност точно той ме дърпаше надолу, но нали единственият начин да се
оттървеш от изкушението е да му си отдадеш изцяло.. най-добре го знаех бях му
се отдала много пъти. Не съжалявам, това е по-страшно. Обличам голото си тяло в
стила, който приповдига духа ми и излизам, малко ангажименти и развлечения..
един нормален ден. Малко преди да се прибера получавам обаждане от него...
„иска ме” без да се замислям тръгвам.. желая го, майната им на последствията. Страст,
чувства... и спомени. Час-два по-късно вече съм сама и щастлива... мисля си ако
ти беше него.. Ако бях обвързана с него щях ли да му изневеравам или щеше да ми
дава всичко от което се нуждая... бързо спирам да мисля... това бе
невъзможно. Пускам си някакъв филм..
изглежда комедия и отварям бутилка вино, невероятен завършек на нещата.
.... Следва продължение....
Няма коментари:
Публикуване на коментар