Любовни хроники

И днес деня не изглеждаше по-различен от обикновено. Събудих се с мисълта за теб и се зачудих дали и аз съм в твоите мисли. Пропуснати разговори, непрочетени смси напомнящи късния час. Станах безмълвно, запалих цигара и като торнадо ме връхлетя вчерашен спомен. Чужди устни, чужди ръце, чуждо тяло... изневяра. Събрани чаршафи и аромат на парфюм. Болка, усмивка и съжаление. Направих си кафе и започнах да мисля къде си, няма те до мен, няма цветя и намирам бележка.. Подписана от Der Lover „Размазан грим и сухи устни, спомени от снощи.. спуснати завеси”. Не може да бъде, пак го направих,  спомних си. Разсъних се, облякох се и излязох. Прегледах съобщенията си.. дъхащи на любов търсеща съжаление. Изтрих ги. Сетих се как целуваше устните ми, прегръщаше ме, за греха, който бе спуснал дим над стаята. Червен сатен, рози и бледи спомени. Усмихнах се, и се запитах дали и как бе реагирал ти ако знаеше.  Щеше ли да ме намразиш или не. Аз мразех ли себе си, защото прекалено много обичам. Прибирам се, изхвърлям бележката и ти звъня. Вдигаш ми водим кратък разговор и заспивам. Няма и следа от снощи, знам кой е, но не и кога ще се върне. Утре следващата седмица, месец или никога. Не изпитвам нужда да го търся, всичко се превърна в навик. Паля цигара и димът рисува сцени, любов, секс, чувства... не знам, само знам, че отново се чувствам жива. Излизам с теб, целувки, обич вечеря, романтика. Часът наближава полунощт. Будна съм, но задрямвам, чакам го, но той не идва, час по-късно съм заспала.
.... Следва продължение....