Любов

Лъгах, да съм с тебе..
мамих за минута време.
Питаш ме дали си струва,
а ти дали ще можеш с друга?
Ще те докосва ли с ръцете ми,
ще гледа ли в очите ти?
И ще пита ли къде си ходил през нощта,
ще скрие ли моята тъга?
Споменът за нас изгаря ме...
с тази твоята любов -  лъжливата ,
измами ме..
Знам, сънят ти нощем бяга..
той с мене вечер ляга.
Гали косите ми, гледа в очите ми.
Мрази сърцето ти.. да ме обичаш,
не ти позволи. 
Друг целува ме .. боли ли те,
а новата успля ли.. като мен свали ли те?
Накара ли те да забравиш,
как обичах да ме галиш... ?
Как до мен заспиваше,
как времето с мен за тебе спираше...?
Плаках много и сърцето си заради теб, забравих.
сълзите изтрих и ето, аз се справих.
Някой ден ще молиш.... за миг с мене,
всичко те ще сториш... знам, че няма да забравиш,
как с устни тялото ми можеш да запалиш,
но има още време.. да лъжем любовта с тебе,
да заспиваме сами.. друг да трие нашите сълзи..
.. докато някой ден не разберем, че аз за тебе съм,
и ти за мен.

Обич

Не ме търси в тъмнината,
там ме няма.
Погледни навътре към душата ,
там сме двама.
Прегърни ме в мислите си пак,

дали ще можеш,
само ти да ме обичаш знаеш как.
И друг така не може.
Липсата ти нощем как да превъзмогна,
липсваш ми и няма кой да ми помогне.
Пламъкът на любовта гори...
чуваш ли сърцето как крещи,
искам те...  и от това боли.
Зная, няма дълго да изтраем,
пак ще се прегърнем
и разделени пак ще знаем,
че един за друг ще тръпнем...

За него

Той за мен бе пламъка на нощта, и сладкия грях денем. Любов ли.. не, нещо много по-силно. Ние не можехме да разговаряме, но бе удивително как се разбираха устните и телата ни, когато се прерлитаха забулени от лъжата, зад която се криехме. Обичах да ме прегръща, да ме целува, да държи ръката ми. Дали обичах него ли.. иска ми се да кажа не.., но не мога. Вечер още се сещам как заспивах в прегръдките му.. и се чудя, къде изчезна всичко. Всички думи не биха стигнали, за да опиша страстта по между ни. Беше нужно само да погледна в очите му, за да разбера колко малко е нужно, за да превърна деня му в един незабравим спомен. Дали се уморихме да се крием или и двамата знаехме, че всичко между нас е една заблуда.. не знам, но само и единствено ТОЙ караше всичко в мен да трепери.. и само единствено ЗА НЕГО бях готова да бъда това, което се страхувах дори да помисля.
Ще излъжа, ако кажа, че не ми липсва. Без него всичко е някак различно, но не съжалявам. Знам, че когато прочете горните редове, ще си обясни това, което аз не посмях да му кажа, страхувайки се да не разваля магията по между ни. Не си мислете, че се обяснявам в любов или нещо подобно, напротив.. аз не съм влюбена в него.. или по-скоро вече не. Просто искам да запазя спомена за това, което е било и никога няма да се върне и да кажа на всички, да не плачат, че нещо е свършило, а да бъдат щастливи, че въобще се е случило. Любовта е нещо прекрасно.. стига да е с правилният човек.