Върви си

Върви си, че направи ме на прах
сърцето ми е пусто,
а от любовта ти ме е страх,
че тръгваш се кажи ми
от лъжите повече боли
отколкото от тези думи.
В приятелка превърна самотата
„искам те” крещи сърцето,
а „мразя те” душата.
Лъжа е всичко между нас нали,
наивната ти лесно заблуди,
но ми омръзна да се чудя с друга си или не си.
Пак ще кажа, такава любовта е,
ще излъжа себе си си,
но знам, тя такава не е.
И пак с теб ще ги сравнявам,
обичам теб и явно да се наранявам,
но аз ще те забравя, а ти ще помниш.
И когато си тръгвам да остана ще се молиш,
но това да обещая аз не мога и знам
за мен ще отмъсти друга твоя нова.