Моята половина

Той е пълната ми противоположност, леко нервен, избухлив, малко песимистичен и музикант. Аз съм усмихната, щастлива, оптимистка и писателка, но удивително е как се допълваме. Като Ин и Янг, няма добри и лоши просто аз съм огъня, той водата, аз въздуха, той земята. С него, сякаш всичко ми се случва за първи път, първи трепети, първи целувки и безкрайни летни вечери. Удивително е как ни е нужен един поглед или минута мълчание, за да разберем какво искаме да си кажем. Всички казаха, че може да сме голяма любов или нещо такова, не знам, времето ще покаже, само знам, че искам да разбера дали всичко е временно или наистина той е моята идеална половина. Той не гледа външния вид, гледа отвътре, вижда това, което малко хора успяват да видят в мен - чувства. Какво и кога ще кажат хората, не ме интересува, само знам, че когато съм с него нищо друго няма значение. 

Върви си

Върви си, че направи ме на прах
сърцето ми е пусто,
а от любовта ти ме е страх,
че тръгваш се кажи ми
от лъжите повече боли
отколкото от тези думи.
В приятелка превърна самотата
„искам те” крещи сърцето,
а „мразя те” душата.
Лъжа е всичко между нас нали,
наивната ти лесно заблуди,
но ми омръзна да се чудя с друга си или не си.
Пак ще кажа, такава любовта е,
ще излъжа себе си си,
но знам, тя такава не е.
И пак с теб ще ги сравнявам,
обичам теб и явно да се наранявам,
но аз ще те забравя, а ти ще помниш.
И когато си тръгвам да остана ще се молиш,
но това да обещая аз не мога и знам
за мен ще отмъсти друга твоя нова.

Любовни хроники

Минава доста време и вече имам друг „теб” имам го, нямам го и аз не знам. Той е суров, глупаво груб и се държи с мен ужасно. Идеален е, очите му са студено сини и гледа на мен като на временна придобивка. Забърквам стотина каши и се чувствам както обикновено.. празна. Отново се виждах с него. Много нобързо и дори без време за чувства.  Пак същата неосъзната изневяра, а ти дори не подозираш. Чувствам, че още обичам стария теб, но е възможно само да ми липсва отношението му. Навън вали и това време меко казано ме подтиска. Стоя пуша и си мисля, ние сами ли усложняваме живота си или всичко е карма, но нямаше как да си отговоря, възможно бе само да предпорагам. Имам нужда да си до мен, да ме прегръщаш, но както обикновено те няма. Другаде си, може би с друга, която ще ме мрази, защото си мой.  Трябва ми хоби, нещо, което да ме дърпа от дъното, защото явно упорито съм се излегнала на него. Стотици спомени се въртят в главата ми и вече имам главоболие. Чай, шоколад и хубав филм звучът добре.
.... Следва продължение....

Любовни хроники

Събуждам се, рано е, мразя го, искам го, а го няма. Мисля как да зарежа теб и усещам, че не ми стига въздух. Времето ме притиска, а отдавна сърцето ми бие за друг. Обичаш ме, вярваш ми, но няма смисъл.. краят е близо последствията от него също. Кучка крещи вътрешния ме глас, който направо ме подлудява. Не аз, а любовта е кучка, тя се появява, изчезва и оставя след себе си болка. Привидно спокойна съм, но ми се плаче. Спомени, радост, болка... лъжа. Връщам се при теб, гаснеща в ръцете ти... пуша и вече плача.  Пускам си музика, която предполага се да ме развесели и успява. Усмихвам се.. тегля една на всичко и влизам да се къпя. Променена съм мисля си, но това добре ли е или не. Сещам се за него и изпитвам лека възбуда. Той знаеше как да ме накара да избягам от мислите си, но всъщтност точно той ме дърпаше надолу, но нали единственият начин да се оттървеш от изкушението е да му си отдадеш изцяло.. най-добре го знаех бях му се отдала много пъти. Не съжалявам, това е по-страшно. Обличам голото си тяло в стила, който приповдига духа ми и излизам, малко ангажименти и развлечения.. един нормален ден. Малко преди да се прибера получавам обаждане от него... „иска ме” без да се замислям тръгвам.. желая го, майната им на последствията. Страст, чувства... и спомени. Час-два по-късно вече съм сама и щастлива... мисля си ако ти беше него.. Ако бях обвързана с него щях ли да му изневеравам или щеше да ми дава всичко от което се нуждая... бързо спирам да мисля... това бе невъзможно.  Пускам си някакъв филм.. изглежда комедия и отварям бутилка вино, невероятен завършек на нещата.
.... Следва продължение....

Любовни хроники

И днес деня не изглеждаше по-различен от обикновено. Събудих се с мисълта за теб и се зачудих дали и аз съм в твоите мисли. Пропуснати разговори, непрочетени смси напомнящи късния час. Станах безмълвно, запалих цигара и като торнадо ме връхлетя вчерашен спомен. Чужди устни, чужди ръце, чуждо тяло... изневяра. Събрани чаршафи и аромат на парфюм. Болка, усмивка и съжаление. Направих си кафе и започнах да мисля къде си, няма те до мен, няма цветя и намирам бележка.. Подписана от Der Lover „Размазан грим и сухи устни, спомени от снощи.. спуснати завеси”. Не може да бъде, пак го направих,  спомних си. Разсъних се, облякох се и излязох. Прегледах съобщенията си.. дъхащи на любов търсеща съжаление. Изтрих ги. Сетих се как целуваше устните ми, прегръщаше ме, за греха, който бе спуснал дим над стаята. Червен сатен, рози и бледи спомени. Усмихнах се, и се запитах дали и как бе реагирал ти ако знаеше.  Щеше ли да ме намразиш или не. Аз мразех ли себе си, защото прекалено много обичам. Прибирам се, изхвърлям бележката и ти звъня. Вдигаш ми водим кратък разговор и заспивам. Няма и следа от снощи, знам кой е, но не и кога ще се върне. Утре следващата седмица, месец или никога. Не изпитвам нужда да го търся, всичко се превърна в навик. Паля цигара и димът рисува сцени, любов, секс, чувства... не знам, само знам, че отново се чувствам жива. Излизам с теб, целувки, обич вечеря, романтика. Часът наближава полунощт. Будна съм, но задрямвам, чакам го, но той не идва, час по-късно съм заспала.
.... Следва продължение....

Обичам

Обичам слънцето през пролетните дни,
обичам цветовете сини.
Обичам аз и ти,
и да градим мечти с години.
Обичам пролетния дъжд, той разказва за тъга
и надежда вдъхва не веднъж със своята приятелка дъга.
Обичам и безкрайния ти поглед... той ме скива от света
пьзи някой да ни не завиди,  да не ни открадне любовта.
Обичам също и самотните поляни..
те мълчат и пазят съкровенните ни тайни.
Обичам всяко нещо свързано с теб...
сладко е... сладко е да те обичам теб.

Любов

Лъгах, да съм с тебе..
мамих за минута време.
Питаш ме дали си струва,
а ти дали ще можеш с друга?
Ще те докосва ли с ръцете ми,
ще гледа ли в очите ти?
И ще пита ли къде си ходил през нощта,
ще скрие ли моята тъга?
Споменът за нас изгаря ме...
с тази твоята любов -  лъжливата ,
измами ме..
Знам, сънят ти нощем бяга..
той с мене вечер ляга.
Гали косите ми, гледа в очите ми.
Мрази сърцето ти.. да ме обичаш,
не ти позволи. 
Друг целува ме .. боли ли те,
а новата успля ли.. като мен свали ли те?
Накара ли те да забравиш,
как обичах да ме галиш... ?
Как до мен заспиваше,
как времето с мен за тебе спираше...?
Плаках много и сърцето си заради теб, забравих.
сълзите изтрих и ето, аз се справих.
Някой ден ще молиш.... за миг с мене,
всичко те ще сториш... знам, че няма да забравиш,
как с устни тялото ми можеш да запалиш,
но има още време.. да лъжем любовта с тебе,
да заспиваме сами.. друг да трие нашите сълзи..
.. докато някой ден не разберем, че аз за тебе съм,
и ти за мен.

Обич

Не ме търси в тъмнината,
там ме няма.
Погледни навътре към душата ,
там сме двама.
Прегърни ме в мислите си пак,

дали ще можеш,
само ти да ме обичаш знаеш как.
И друг така не може.
Липсата ти нощем как да превъзмогна,
липсваш ми и няма кой да ми помогне.
Пламъкът на любовта гори...
чуваш ли сърцето как крещи,
искам те...  и от това боли.
Зная, няма дълго да изтраем,
пак ще се прегърнем
и разделени пак ще знаем,
че един за друг ще тръпнем...

За него

Той за мен бе пламъка на нощта, и сладкия грях денем. Любов ли.. не, нещо много по-силно. Ние не можехме да разговаряме, но бе удивително как се разбираха устните и телата ни, когато се прерлитаха забулени от лъжата, зад която се криехме. Обичах да ме прегръща, да ме целува, да държи ръката ми. Дали обичах него ли.. иска ми се да кажа не.., но не мога. Вечер още се сещам как заспивах в прегръдките му.. и се чудя, къде изчезна всичко. Всички думи не биха стигнали, за да опиша страстта по между ни. Беше нужно само да погледна в очите му, за да разбера колко малко е нужно, за да превърна деня му в един незабравим спомен. Дали се уморихме да се крием или и двамата знаехме, че всичко между нас е една заблуда.. не знам, но само и единствено ТОЙ караше всичко в мен да трепери.. и само единствено ЗА НЕГО бях готова да бъда това, което се страхувах дори да помисля.
Ще излъжа, ако кажа, че не ми липсва. Без него всичко е някак различно, но не съжалявам. Знам, че когато прочете горните редове, ще си обясни това, което аз не посмях да му кажа, страхувайки се да не разваля магията по между ни. Не си мислете, че се обяснявам в любов или нещо подобно, напротив.. аз не съм влюбена в него.. или по-скоро вече не. Просто искам да запазя спомена за това, което е било и никога няма да се върне и да кажа на всички, да не плачат, че нещо е свършило, а да бъдат щастливи, че въобще се е случило. Любовта е нещо прекрасно.. стига да е с правилният човек.