Върви си

Върви си, че направи ме на прах
сърцето ми е пусто,
а от любовта ти ме е страх,
че тръгваш се кажи ми
от лъжите повече боли
отколкото от тези думи.
В приятелка превърна самотата
„искам те” крещи сърцето,
а „мразя те” душата.
Лъжа е всичко между нас нали,
наивната ти лесно заблуди,
но ми омръзна да се чудя с друга си или не си.
Пак ще кажа, такава любовта е,
ще излъжа себе си си,
но знам, тя такава не е.
И пак с теб ще ги сравнявам,
обичам теб и явно да се наранявам,
но аз ще те забравя, а ти ще помниш.
И когато си тръгвам да остана ще се молиш,
но това да обещая аз не мога и знам
за мен ще отмъсти друга твоя нова.

Любовни хроники

Минава доста време и вече имам друг „теб” имам го, нямам го и аз не знам. Той е суров, глупаво груб и се държи с мен ужасно. Идеален е, очите му са студено сини и гледа на мен като на временна придобивка. Забърквам стотина каши и се чувствам както обикновено.. празна. Отново се виждах с него. Много нобързо и дори без време за чувства.  Пак същата неосъзната изневяра, а ти дори не подозираш. Чувствам, че още обичам стария теб, но е възможно само да ми липсва отношението му. Навън вали и това време меко казано ме подтиска. Стоя пуша и си мисля, ние сами ли усложняваме живота си или всичко е карма, но нямаше как да си отговоря, възможно бе само да предпорагам. Имам нужда да си до мен, да ме прегръщаш, но както обикновено те няма. Другаде си, може би с друга, която ще ме мрази, защото си мой.  Трябва ми хоби, нещо, което да ме дърпа от дъното, защото явно упорито съм се излегнала на него. Стотици спомени се въртят в главата ми и вече имам главоболие. Чай, шоколад и хубав филм звучът добре.
.... Следва продължение....

Любовни хроники

Събуждам се, рано е, мразя го, искам го, а го няма. Мисля как да зарежа теб и усещам, че не ми стига въздух. Времето ме притиска, а отдавна сърцето ми бие за друг. Обичаш ме, вярваш ми, но няма смисъл.. краят е близо последствията от него също. Кучка крещи вътрешния ме глас, който направо ме подлудява. Не аз, а любовта е кучка, тя се появява, изчезва и оставя след себе си болка. Привидно спокойна съм, но ми се плаче. Спомени, радост, болка... лъжа. Връщам се при теб, гаснеща в ръцете ти... пуша и вече плача.  Пускам си музика, която предполага се да ме развесели и успява. Усмихвам се.. тегля една на всичко и влизам да се къпя. Променена съм мисля си, но това добре ли е или не. Сещам се за него и изпитвам лека възбуда. Той знаеше как да ме накара да избягам от мислите си, но всъщтност точно той ме дърпаше надолу, но нали единственият начин да се оттървеш от изкушението е да му си отдадеш изцяло.. най-добре го знаех бях му се отдала много пъти. Не съжалявам, това е по-страшно. Обличам голото си тяло в стила, който приповдига духа ми и излизам, малко ангажименти и развлечения.. един нормален ден. Малко преди да се прибера получавам обаждане от него... „иска ме” без да се замислям тръгвам.. желая го, майната им на последствията. Страст, чувства... и спомени. Час-два по-късно вече съм сама и щастлива... мисля си ако ти беше него.. Ако бях обвързана с него щях ли да му изневеравам или щеше да ми дава всичко от което се нуждая... бързо спирам да мисля... това бе невъзможно.  Пускам си някакъв филм.. изглежда комедия и отварям бутилка вино, невероятен завършек на нещата.
.... Следва продължение....